ЕСЕНС БЛОГ

В стремежа си към сигурност и фиксиране искаме да знаем какво ще се случи утре, но никога няма да знаем какво идва. Ако знаехме какво би се случило утре, няма да го има това вълнението да сме живи и да живеем. Животът е несигурен и непредвидим и е нужно да се научим да се отпускаме и да живеем с това.

Границата е пространство между двама души, което ясно определя къде свършва единият и започва другият. Тя защитава нашето чувство за лична идентичност и помага да се предпазим от това да бъдем заличени, изпълнявайки желанията на другите.

Импулсът да продължиш винаги побеждава болката от миналото и страха от бъдещето. Защото това е по-голямо от човека. То е в основата на живота въобще.

Ако изпитвате безпокойство от „завръщането към живота“ знайте, че не сте сами.

В бъдеще, ние родителите, трябва да продължим да налагаме правила толкова дълго, колкото е необходимо. Но трябва да направим виртуалните срещи възможно най-лесни за децата. Трябва да им позволим да спазват правилото за разстояние от 2 метра на открито. А също трябва и да им съчувстваме. Когато ни казват колко отчаяно им липсват срещите с приятели, еволюционната биология и невронауката са на тяхна страна.

Само чрез осъзнаването кои сме сега и кои бихте искали да станем, можем да идентифицираме стъпките, които трябва да предприемем в това пътуване към по-доброто си Аз.

Замисляли ли сте се какво очаквате от партньора си? Освен уважение, нежност и невероятно чувство за хумор. Влизали ли сте по-дълбоко? Като например, какво за вас означава “уважение” и как би било удовлетворително да бъде показвано? Или дали за него/нея нежността означава същото като за вас? Или дали онзи хумор, който толкова харесвате за него/нея не е просто “тъпа английска шега”?

Прекарваме целия си живот, страхувайки се да вземем трудните решения, но когато труден избор се появи пред вас, но това са моментите, които променят живота и донасят много нови възможности.

Ние знаем много неща с лявата част на мозъка си. Но усещаме ли наистина нещата, които знаем? Най-голямото предизвикателство пред нас е да почустваме това което знаем.

В партньорските взаимоотношения се случва така, че с времето се установяват модели на взаимодействие, които формират статукво между партньорите. Това е важно от гледна точка на стабилността и да знаем на какво можем да разчитаме у партньора си.