СВЪРЗВАНЕ СЪС СЕБЕ СИ И ДРУГИТЕ

Човешкият живот е път на върхове, спадове, емоции, мечти и предизвикателства от най-различен вид, чрез които израстваме и се развиваме. Нашият екип от квалифицирани психолози и терапевти провежда тренинги, консултации, психотерапия, дългосрочни и онлайн програми. Нашата мисия е да предоставим време и пространство, в което участниците да изследват и разбират по-добре своите поведения, емоции, мотивация, модели за провал и успех, стратегии за свързване и да създават повече просперитет и обогатяващи взаимоотношения със себе си, другите и света.

В КОИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ЩЕ СМЕ ВИ ПОЛЕЗНИ?

УПРАВЛЕНИЕ НА ВЕЧНИТЕ КОНФЛИКТИ

second-slide-01
Искаме нещо, но действаме в коренно различна посока. Даваме си гръмки обещания. Вземаме категорични решения. Тръгваме към целта и, без да усетим, се озоваваме на изходна позиция или на тотално различно от желаното място. Случва се отново и отново и не виждаме причината. Подсъзнателните програми, които сме усвоили автоматично през детството, ни “отвличат”. Сякаш призраци от миналото ни контролират в настоящето. Осъзнаването и разбирането на тези лични модели и техния механизъм на работа ни носи възможности за нови избори и постигане на желаните резултати.
second-slide-01
Четем, образоваме се, развиваме се. Ставаме все по-умни и по-знаещи за себе си и за света. И въпреки това, в някои области от живота си, нямаме усещане за прогрес, сякаш тъпчем на едно и също място. Това е така, защото поведенията ни се задвижват предимно от емоциите, а не от интелекта. Увлечени в търсене на бързи решения и отговори, забравяме най-първичното си човешко умение – да чувстваме. Потискаме горивото, което ни движи напред. „Разумно“ контролираме гнева, тъгата, страха и болката. По този начин също блокираме щастието, радостта и любовта. Но емоциите не могат да бъдат пренебрегнати или заглушени. Те имат нужда да бъдат почувствани напълно, за да спрем да се въртим в кръг и да се задвижим в желаната посока.

 

 

second-slide-01
Лесно е да бъдем спокойни и балансирани, когато сме сами. Когато се доближим и навлезем в отношения с някого, разкриваме и силните, и слабите си страни. Ставаме уязвими. Колкото по-близък ни е човекът отсреща, толкова по-силно натиска бутоните на уязвимостта ни. В отговор бягаме, въпреки че искаме да останем. Друг път стоим прекалено дълго, а вътрешно сме си тръгнали отдавна. И самотата, и близостта, ни плашат. Научили сме се да общуваме и да се свързваме с хората, когато сме били много малки. Отношенията с родителите ни или хората, които са ни отглеждали като малки, изгражда и влияе на връзките с нашите партньори, приятели, колеги, деца и с живота като цяло. Колкото по-наясно сме с личните си модели и механизми на свързване, толкова по-лесно ще ни бъде да изградим връзките, които желаем или да се откъснем от тези, които ни носят болка и ограничават свободата и развитието ни.
Често не сме доволни от света, живота, другите. Обвиняваме обстоятелства, критикуваме решения, негодуваме срещу хора и събития. Всеки от нас има своята истина и я отстоява със зъби и нокти. Предпочитаме да сме прави, вместо щастливи. Светът около нас е отражение на нас. Харесва ли ни това отражение? Обвинението и осъждането срещу другите е насочено в голяма степен и към нас самите. Това е непрекъснато отхвърляне на черти и поведения, които носим в себе си, а не харесваме. Или черти и поведения, които бихме искали да изявим, а все още не сме се осмелили. Тази война продължава понякога цял живот и изчерпва най-ценните ни ресурси от енергия и време. Изграждането на връзка със себе си, изпълнена със съчувствие и окуражаване, е най-голямото ни предизвикателство и награда. Можем ли да се приемем такива, каквито сме? Можем ли да приемем другите такива, каквито са и да внесем повече разбиране и хармония в живота си?
second-slide-01
Взаимоотношенията между родители и деца са източник на голяма радост, едновременно с което носят и най-големите предизвикателства. Всичко, което харесваме и не харесваме в себе си и партньора си, се проявява многократно в поведението на децата ни. Това е още един начин да опознаем себе си, виждайки болезнено ясно моделите, които несъзнателно сме предали на децата си. Децата носят същите стратегии за справяне със света, както и родителите си, а родителите ги носят от своите родители и в това има еволюционен смисъл. Осъзнаването и разбирането на тези стратегии без обвинения ни осветлява пътя извън омагьосания кръг на конфликтите между поколенията.

second-slide-01Искаме нещо, но действаме в коренно различна посока. Даваме си гръмки обещания. Вземаме категорични решения. Тръгваме към целта и, без да усетим, се озоваваме на изходна позиция или на тотално различно от желаното място. Случва се отново и отново и не виждаме причината. Подсъзнателните програми, които сме усвоили автоматично през детството, ни “отвличат”. Сякаш призраци от миналото ни контролират в настоящето. Осъзнаването и разбирането на тези лични модели и техния механизъм на работа ни носи възможности за нови избори и постигане на желаните резултати.

second-slide-01Четем, образоваме се, развиваме се. Ставаме все по-умни и по-знаещи за себе си и за света. И въпреки това, в някои области от живота си, нямаме усещане за прогрес, сякаш тъпчем на едно и също място. Това е така, защото поведенията ни се задвижват предимно от емоциите, а не от интелекта. Увлечени в търсене на бързи решения и отговори, забравяме най-първичното си човешко умение – да чувстваме. Потискаме горивото, което ни движи напред. „Разумно“ контролираме гнева, тъгата, страха и болката. По този начин също блокираме щастието, радостта и любовта. Но емоциите не могат да бъдат пренебрегнати или заглушени. Те имат нужда да бъдат почувствани напълно, за да спрем да се въртим в кръг и да се задвижим в желаната посока.

second-slide-01Лесно е да бъдем спокойни и балансирани, когато сме сами. Когато се доближим и навлезем в отношения с някого, разкриваме и силните, и слабите си страни. Ставаме уязвими. Колкото по-близък ни е човекът отсреща, толкова по-силно натиска бутоните на уязвимостта ни. В отговор бягаме, въпреки че искаме да останем. Друг път стоим прекалено дълго, а вътрешно сме си тръгнали отдавна. И самотата, и близостта, ни плашат. Научили сме се да общуваме и да се свързваме с хората, когато сме били много малки. Отношенията с родителите ни или хората, които са ни отглеждали като малки, изгражда и влияе на връзките с нашите партньори, приятели, колеги, деца и с живота като цяло. Колкото по-наясно сме с личните си модели и механизми на свързване, толкова по-лесно ще ни бъде да изградим връзките, които желаем или да се откъснем от тези, които ни носят болка и ограничават свободата и развитието ни.

Често не сме доволни от света, живота, другите. Обвиняваме обстоятелства, критикуваме решения, негодуваме срещу хора и събития. Всеки от нас има своята истина и я отстоява със зъби и нокти. Предпочитаме да сме прави, вместо щастливи. Светът около нас е отражение на нас. Харесва ли ни това отражение? Обвинението и осъждането срещу другите е насочено в голяма степен и към нас самите. Това е непрекъснато отхвърляне на черти и поведения, които носим в себе си, а не харесваме. Или черти и поведения, които бихме искали да изявим, а все още не сме се осмелили. Тази война продължава понякога цял живот и изчерпва най-ценните ни ресурси от енергия и време. Изграждането на връзка със себе си, изпълнена със съчувствие и окуражаване, е най-голямото ни предизвикателство и награда. Можем ли да се приемем такива, каквито сме? Можем ли да приемем другите такива, каквито са и да внесем повече разбиране и хармония в живота си? 

second-slide-01Взаимоотношенията между родители и деца са източник на голяма радост, едновременно с което носят и най-големите предизвикателства. Всичко, което харесваме и не харесваме в себе си и партньора си, се проявява многократно в поведението на децата ни. Това е още един начин да опознаем себе си, виждайки болезнено ясно моделите, които несъзнателно сме предали на децата си. Децата носят същите стратегии за справяне със света, както и родителите си, а родителите ги носят от своите родители и в това има еволюционен смисъл. Осъзнаването и разбирането на тези стратегии без обвинения ни осветлява пътя извън омагьосания кръг на конфликтите между поколенията.

УСЛУГИ, КОИТО ПРЕДЛАГАМЕ

РАЗРЕШЕТЕ ЛИЧНИ, СЕМЕЙНИ И ПРОФЕСИОНАЛНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА

ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ТРЕНИНГИ

Провеждаме тренингите в малки и големи групи и създаваме безопасна среда за изследване на важни за всеки от нас теми като взаимоотношения, себепознание, поставяне на намерения и постигане на цели. Това се случва в атмосфера на споделяне, подкрепа и провокация към начина, по който сме свикнали да възприемаме себе си и света.

Консултиране и психотерапия

Животът ни залива с предизвикателства и понякога е трудно да намерим сами разбиране, облекчение и приемане за ситуациите, в които се намираме. Трудностите, през които преминаваме, са обусловени и от ранните ни взаимоотношения. Това, което е нарушено от връзката ни с един човек, може да се повлияе положително от изграждане на сигурна връзка на доверие с друг човек, какъвто е психотерапевтът.

ДЪЛГОСРОЧНИ ПРОГРАМИ

Работата върху себе си има натрупващ се ефект във времето и като всички останали умения, изисква практика и постоянство. Регулярните срещи в малка група, посветени на различни теми и аспекти от живота, осигуряват нова информация и предизвикателства, среда за себеразвитие и подкрепа в дългосрочен план, която позволява на участниците да изследват себе си в дълбочина и различни перспективи.

ОБУЧЕНИЯ

Работата върху себе си има натрупващ се ефект и като всички останали умения, изисква практика и постоянство. Регулярните срещи в малка група, посветени на различни теми и аспекти от живота, осигуряват нова информация и предизвикателства, среда за себеразвитие и подкрепа в дългосрочен план