В стремежа си към сигурност и фиксиране искаме да знаем какво ще се случи утре, но никога няма да знаем какво идва. Ако знаехме какво би се случило утре, няма да го има това вълнението да сме живи и да живеем. Животът е несигурен и непредвидим и е нужно да се научим да се отпускаме и да живеем с това.
Границата е пространство между двама души, което ясно определя къде свършва единият и започва другият. Тя защитава нашето чувство за лична идентичност и помага да се предпазим от това да бъдем заличени, изпълнявайки желанията на другите.
Импулсът да продължиш винаги побеждава болката от миналото и страха от бъдещето. Защото това е по-голямо от човека. То е в основата на живота въобще.
Ако изпитвате безпокойство от „завръщането към живота“ знайте, че не сте сами.
В бъдеще, ние родителите, трябва да продължим да налагаме правила толкова дълго, колкото е необходимо. Но трябва да направим виртуалните срещи възможно най-лесни за децата. Трябва да им позволим да спазват правилото за разстояние от 2 метра на открито. А също трябва и да им съчувстваме. Когато ни казват колко отчаяно им липсват срещите с приятели, еволюционната биология и невронауката са на тяхна страна.
ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА Е ДА МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ С НЕСИГУРНОСТТА
Това, което ни ограничава, ни прави по-силни
Кратък поглед към нормалното
Време за завръщане
Агонията на социалното дистанциране за подрастващите
Човекът в огледалото
Всекиму според нуждите или основи на ефективната комуникация
Ние сме нашите избори.
Осмеляваме ли се да почустваме това което знаем?
Да разклатим лодката… или не?