Стремежът към сигурност е присъщ на всеки от нас. Още през 1943 г. небезизвестният Маслоу определя сигурността като втората по значимост базисна човешка нужда, веднага след нуждата от физическо оцеляване. Според него, ако не сме удовлетворили тези основни свои потребности, няма как да се развиваме и да мислим за самоусъвършенстване и себереализация.
Стремежът към сигурност е присъщ на всеки от нас. Още през 1943 г. небезизвестният Маслоу определя сигурността като втората по значимост базисна човешка нужда, веднага след нуждата от физическо оцеляване. Според него, ако не сме удовлетворили тези основни свои потребности, няма как да се развиваме и да мислим за самоусъвършенстване и себереализация.
В стремежа си към сигурност и фиксиране искаме да знаем какво ще се случи утре, но никога няма да знаем какво идва. Ако знаехме какво би се случило утре, няма да го има това вълнението да сме живи и да живеем. Животът е несигурен и непредвидим и е нужно да се научим да се отпускаме и да живеем с това.
Границата е пространство между двама души, което ясно определя къде свършва единият и започва другият. Тя защитава нашето чувство за лична идентичност и помага да се предпазим от това да бъдем заличени, изпълнявайки желанията на другите.
Импулсът да продължиш винаги побеждава болката от миналото и страха от бъдещето. Защото това е по-голямо от човека. То е в основата на живота въобще.
Ако изпитвате безпокойство от „завръщането към живота“ знайте, че не сте сами.
Позитивно родителство за отглеждане на тийнейджъри
Сигурност или контрол?
ИЗКУСТВОТО НА ЖИВОТА Е ДА МОЖЕМ ДА ЖИВЕЕМ С НЕСИГУРНОСТТА
Това, което ни ограничава, ни прави по-силни
Кратък поглед към нормалното
Време за завръщане
Агонията на социалното дистанциране за подрастващите
Човекът в огледалото
Всекиму според нуждите или основи на ефективната комуникация
Ние сме нашите избори.