ЕСЕНС БЛОГ

Стремежът към сигурност е присъщ на всеки от нас. Още през 1943 г. небезизвестният Маслоу определя сигурността като втората по значимост базисна човешка нужда, веднага след нуждата от физическо оцеляване. Според него, ако не сме удовлетворили тези основни свои потребности, няма как да се развиваме и да мислим за самоусъвършенстване и себереализация.

Стремежът към сигурност е присъщ на всеки от нас. Още през 1943 г. небезизвестният Маслоу определя сигурността като втората по значимост базисна човешка нужда, веднага след нуждата от физическо оцеляване. Според него, ако не сме удовлетворили тези основни свои потребности, няма как да се развиваме и да мислим за самоусъвършенстване и себереализация.

В стремежа си към сигурност и фиксиране искаме да знаем какво ще се случи утре, но никога няма да знаем какво идва. Ако знаехме какво би се случило утре, няма да го има това вълнението да сме живи и да живеем. Животът е несигурен и непредвидим и е нужно да се научим да се отпускаме и да живеем с това.

Границата е пространство между двама души, което ясно определя къде свършва единият и започва другият. Тя защитава нашето чувство за лична идентичност и помага да се предпазим от това да бъдем заличени, изпълнявайки желанията на другите.

Импулсът да продължиш винаги побеждава болката от миналото и страха от бъдещето. Защото това е по-голямо от човека. То е в основата на живота въобще.

Ако изпитвате безпокойство от „завръщането към живота“ знайте, че не сте сами.

В бъдеще, ние родителите, трябва да продължим да налагаме правила толкова дълго, колкото е необходимо. Но трябва да направим виртуалните срещи възможно най-лесни за децата. Трябва да им позволим да спазват правилото за разстояние от 2 метра на открито. А също трябва и да им съчувстваме. Когато ни казват колко отчаяно им липсват срещите с приятели, еволюционната биология и невронауката са на тяхна страна.

Само чрез осъзнаването кои сме сега и кои бихте искали да станем, можем да идентифицираме стъпките, които трябва да предприемем в това пътуване към по-доброто си Аз.

Замисляли ли сте се какво очаквате от партньора си? Освен уважение, нежност и невероятно чувство за хумор. Влизали ли сте по-дълбоко? Като например, какво за вас означава “уважение” и как би било удовлетворително да бъде показвано? Или дали за него/нея нежността означава същото като за вас? Или дали онзи хумор, който толкова харесвате за него/нея не е просто “тъпа английска шега”?

Ние знаем много неща с лявата част на мозъка си. Но усещаме ли наистина нещата, които знаем? Най-голямото предизвикателство пред нас е да почустваме това което знаем.