Време за завръщане

Последните няколко месеца ни подложиха на истинско изпитание. Сякаш някой откри Световното първенство по оцеляване на най-приспособените. Трябваше рязко, почти от днес за утре, да променим начина си на живот. Да се научим да живеем социално изолирано и в същото време в денонощна близост. Да спрем да ходим на работа, но да продължим да работим. Да се грижим за близки, без да ги виждаме.

Това ни постави в ситуация на изключителен стрес. Търсейки начин да се справим, намерихме причини да обичаме изолацията, създадохме си безопасен пашкул, който да направи преживяването по-поносимо. Намерихме баланса и дори започнахме да се чувстваме почти нормално.

И точно тогава дойде втора част – връщане към нормалното. По ирония на съдбата, вероятно най-добре приспособилите се преди, ще изпитат най-големи затруднения сега. Приятното съществуване в изолация ще доведе до тревожност при напускането ѝ.
Много хора изпитват силно безпокойство по различни причини.

Притеснения за физическата безопасност.
Това, което причини промените и ни прибра вкъщи, не си е отишло. Вирусът вероятно ще остане с нас още известно време. След като в продължение на седмици слушахме, четяхме и гледахме колко опасен е той, следихме стремително изкачващи се статистики и спазвахме строги ограничения, съвсем естествено е отворената врата към свободата да ни изглежда не особено привлекателна.

Притеснения от „новата нормалност“
Всички сме наясно, че се връщаме към нормалното, но не съвсем. Никой няма ясна представа как точно ще работи обществото в следващите месеци. Въпросът „Докога?“ също няма отговор. Учим се в движение. Промяната е трудна – особено когато имаме малък контрол върху нея.

Притеснения от „старата нормалност“
Забавянето на темпото всъщност се отрази благоприятно на много хора. Принудени да стоим вкъщи, разбрахме, че не е необходимо да сме в непрекъснатия водовъртеж на задачите и че можем да оцелеем и без да се движим по ръба на изтощението. Установихме без колко много неща можем и каква голяма част от тях сме вършили по инерция, без удовлетворение. Перспективата да се върнем във водовъртежа не ни изглежда особено привлекателна.

Ако изпитвате безпокойство от „завръщането към живота“ знайте, че не сте сами. Колкото и несигурност да има в дадена ситуация, някои проблеми можем да решим, а други просто не зависят от нас. Една добра стратегия е да атакуваме това, което можем да разрешим и да работим върху емоциите си, относно нещата, които не можем да контролираме.

Определете приоритетите си
Ситуацията е идеална да обърнем внимание на това къде отдаваме времето, парите и енергията си. Няма нужда да бъдете социални, вечно заети и изтощени, ако това не ви харесва. Спрете да правите нещата, които не искате да правите. Добавете дейности, с които искате да се занимавате и които отговарят на приоритетите ви, за да продължите да се развивате.

Съставете план за здравето си
След седмици, затворени вкъщи, е добра идея да се погрижим за здравето си. Дали ще промените храненето или ще спортувате, грижата за здравето е грижа за бъдещето. Освен, че ни кара да се чувстваме добре, ни дава и усещане за смисъл.

Открийте своя метод за справяне с емоциите
Дори когато нямаме контрол над събитията, имаме контрол над това как се чувстваме. Потърсете своята стратегия за управление на емоциите. Дали това ще е йога, медитация, среща с приятели, просто открийте какво ви кара да се чувствате добре. И го практикувайте колкото може по-често.

Не се стресирайте, че сте стресирани
Ситуацията е извънредна. Това поражда стрес. Съвършено нормално е да се чувствате притеснени, тревожни и объркани. Приемете го и направете стъпки към това да се почувствате по-добре. Ако усещате, че въпреки усилията, не се справяте сами, потърсете външна подкрепа от психолог.