Сигурност или контрол?

Стремежът към сигурност е присъщ на всеки от нас. Още през 1943 г. небезизвестният Маслоу определя сигурността като втората по значимост базисна човешка нужда, веднага след нуждата от физическо оцеляване. Според него, ако не сме удовлетворили тези основни свои потребности, няма как да се развиваме и да мислим за самоусъвършенстване и себереализация.

Концепцията за сигурност има множество измерения. Тя включва реда и предвидимостта в заобикалящата ни среда, субективното усещане за защитеност спрямо външни заплахи, риск или опасности, възприятието ни за лично благополучие, както и механизмите, които като индивиди или като общност използваме, за да се адаптираме към съществуващата несигурност (например, по време на природни бедствия или война).

Усещането за несигурност на свой ред, най-често се проявява като страх от загуба на контрол над живота ни: загуба на имущество, социален статус и постижения, загуба на значими взаимоотношения или дори загуба на живота. Несигурността влияе обратно пропорционално на субективното усещане за благополучие. Колкото по- несигурни се чувстваме, толкова по-слабо е личното ни усещане за благополучие. С други думи, усещането за несигурност влияе пряко върху качеството на живота ни. Добрата новина обаче, е че ние хората притежаваме способността да се адаптираме. Приспособяваме се дори и когато се намираме в изключително тежки условия.

Какво да направим, за да преминаваме през предизвикателствата с възможно най-малко белези?

Прегърнете несигурността

Абсолютната сигурност е утопия. Стремежът да контролираме всичко, макар и естествен, по-скоро създава напрежение и тревожност, отколкото сигурност. Единственият начин да се почувстваме сигурни, е като пуснем контрола. Лесно е да се каже, нали? И все пак: вместо да се обезсърчаваме от неяснотата и несигурността, които никога няма да си отидат напълно, можем да се опитаме да ги направим част от живота си и да си припомняме, че да се чувстваш несигурен е част от това да си човек.
Една от стратегиите, които можем да опитваме, е да установим как се чувстваме и да си позволим да бъдем уплашени или развълнувани от неизвестното. Ако се освободим от идеята на всяка цена да контролираме ситуацията, ще се освободим поне частично и от напрежението.

Вяра в себе си

Ако се фокусираме върху това, че можем да се разболеем, да загубим работата си или близък човек, връзката ни да приключи, нещо да се случи на децата ни, тези мисли могат да ни превземат и блокират. Качват ни на влакчето на тревожността, самовъзпроизвеждат се и замъгляват способността ни да видим изход или нови възможности.

Ако искаме да почувстваме сигурност в света, е нужно да повярваме, че сме способни да се погрижим за себе си и за близките си, когато нещата станат трудни или се появят неочаквани ситуации. Това не е лесна задача, особено ако вярата ни в себе си е разрушена поради някакви причини. Но можем да започнем, като променим начина, по който мислим и говорим за себе си. Изрази като „много съм смотан“ и „толкова съм загубена“, ако бъдат повтаряни непрекъснато, неминуемо се отразяват на самооценката ни, а от там и на вярата ни, че можем да се справим в трудни моменти. И още…”нашите страхове са по-големи от реалността” – може да ни се струва огромно, това, което ни тревожи, но често дори и не можем да предположим колко много ресурс има в нас, който ни помага да преминем и през най-трудните моменти.

Фокусирайте се върху настоящето

Обърнете внимание кога усещането за несигурност ви причинява най-голямо напрежение. Вероятно това е, когато мислите за хипотетични ситуации в бъдеще време, съдържащи неизвестната променлива „ако“. Живеейки с тревогата за бъдещето, изпускаме моментите за живеене в настоящето, дори и хубавите.
Старите хора имат мъдростта да кажат „както дойде, така ще го вържеш“. Никой не знае какво му готви бъдещето и никой не може да го контролира. Но можем да направим по-добри избори в настоящето, с което да увеличим шанса за по-добро бъдеще. И ако сме по-уверени в себе си, „ще го вържем“ по най-добрия начин.
Да бъдем реалисти

Никога няма да успеем да изтрием напълно притесненията и тревогите, които ни карат да се чувстваме несигурни. Но обръщайки поглед навътре и работейки със себе си, ще съумеем да скъсим периодите на тревожна несигурност и ще се завръщаме по-бързо към по-стабилно емоционално състояние, за да се радваме на това, което имаме.

Източници:
Maslow, A. H. (1943). A theory of human motivation. Psychological Review, 50(4), 370–396.
Maslow, A. H. (1970). Motivation and personality.New York: Harper & Row.
Wills, Eduardo. (2014). Feeling Safe and Subjective Well-being
Kane Cynthia, (Nov. 17, 2015). Washington Post. Three ways to help yourself feel safe in an insane world