Родителство 2.0

Емоционалната регулация

Родителството е най-трудната “професия”, изпълнена с предизвикателства, дилеми и неочаквани изненади. В днешно време е много популярно да се предписват рецепти и да се препоръчват стратегии за успешно родителство.

Стратегиите имат своя смисъл – хората имат нужда да се придържат към определени правила, насоки и идеи, за да улеснят пътуването да бъдеш родител. Стратегиите удовлетворяват мисловната, логична част от нашата природа. От другата страна стоят нашите емоции, регулирането на които ни прави зрели индивиди, способни да искат, да отказват, да дават и да получават, като по този начин се свързват пълноценно с другите.
Тук ще обърнем внимание на процеса на емоционалната регулация, който е важна част от родителството.
Хората се раждат с две системи в мозъка си. Едната система е фокусирана да се справя с опасности и заплахи, които идват отвън и е свързана с нашето оцеляване. Спрямо външната ситуация ние се настройваме за „борба или бягство“. Тази система е заложена в нас като инстинкт.

Другата система се занимава с онова, което възприемаме като опасност, идващо от самите нас, а именно – силните емоции, непознатата заплаха отвътре.

Когато се появим на този свят като малки бебета, нямаме умението да се справяме с нашите емоции и се учим на това постепенно в свързаността си с друго човешко същество. Фигурата на грижа и привързаност, обикновено майката, е на разположение за нас и ни учи как да се справяме с нашите силни афекти, положителни и отрицателни.

Тази система за регулация (успокояване на афектите) се развива през първите две години и позволява на детето да изразява емоциите си към друг човек, докато другият ги отразява и регулира. По този начин детето се научава как само да се справя с тази регулация стъпка по стъпка, постепенно.

Ако значимият друг може да осигури достъпност и емоционална отзивчивост, бивайки на разположение, детето се чувства в безопасност. Има възрастен, който го регулира и по този начин го учи как да се саморегулира. Ако този значим друг не е на разположение или пък сам не може да се регулира, за да помогне на детето (твърде е изплашен, безпомощен или отсъстващ) тогава процесът се нарушава и малкото дете започва да се учи да се справя само, за да оцелее.

От начина, по който е протекъл този процес, зависи узряването на нашата емоционалност, както и способността ни да създаваме близки връзки с другите и да изследваме света, за да търсим удовлетворение с постигането на мечтите си.

ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ

Share This