Кратък поглед към нормалното

автор Валентина Зрънчева

Събрали сме се “по женски” – аз, дъщеря ми и любимата ни приятелка. Говорим си за дребните неща от живота, за малките предателства и големите приятелства. Изведнъж, дъщеря ми някак с облекчение казва: “Ох, добре, че нашите приятели са нормални!”. Ние двете възкликваме учудено: “Кой по-точно?”

Напоследък тази случка ми изплува често във връзка с рефрена “връщаме се към нормалното”. Кое по-точно? Изобщо имаме ли общовалидна дефиниция на „нормално“?

Все пак R.E.M. изпяха „It’s the end of the world as we know it“(Това е краят на света, какъвто го познаваме) още през 1987 г. От тогава светът непрекъснато свършва във вида, в който го познаваме и всеки път вече не е същият. Вчерашното нормално днес е абсолютно невалидно. Днешното нормално вероятно ще бъде съвсем неприемливо утре.

Можем само да се надяваме, че новото нормално ще промени това, което не е било наред, но ще запази добрите неща от стария модел. Тук обаче започва да ни боде един досаден въпрос. Aко в стария ред има неща, които са толкова неприемливи, че трябва да отпаднат, тогава защо го наричаме нормално? По същия начин, ако новото нормално е различно от старото, как можем да сме сигурни, че е нормално?

Социологът Алън Хоровиц посочва, че трудността, която определението за нормалност поставя пред нас е, че „в повечето случаи няма никакви формални правила или стандарти, които да указват какви условия са нормални“. При липса на такива правила тези, които желаят да определят нормалността, обикновено се обръщат към една от трите различни дефиниции:

Статистическа – нормално е това, което е най-често срещано, което е типично, което правят повечето хора. Това означава, че е невъзможно всеки индивид да е нормален. От друга страна, всяка промяна в ситуацията би била окачествяване на анормалност, защото е нова и нетипична.

Пожелателна – определя нормалното като идеал. Коренът на думата е латински – норма означава правило, стандарт. В този смисъл нормалното може да е широко разпространено, но може и да не е. Примерът с нацизма е подходящ тук – широкоразпространен, но неотговарящ на идеалното общество, следователно никога не е бил нормален. Ревностният стремеж към идеала е в основата на развитието и подобрението, но другата страна на монетата е, че в настоящето обикновено ни прави неудовлетворени и често тревожни.

Функционална – от гледна точка на еволюцията и на това как хората са „биологично проектирани да функционират“. Това, което е нормално за човека, са всички тези поведения и реакции, които му помагат да процъфтява в своята конкретна ниша. В този смисъл желанието децата ти да оцелеят е съвършено нормално.

Може да е трудно да се даде дефиницията на „нормално“, но функцията му е пределно ясна: нормално означава безопасно, познато. В тази връзка, често ни се струва, че в миналото нещата са били по-нормални и бъдещето започва да ни плаши.

Ако трябва да перефразирам друга често използвана мисъл напоследък, единственото нормално нещо е промяната. Човечеството е преживявало природни катаклизми, епидемии и войни и то неведнъж. Нормата е, че винаги е продължавало напред. Импулсът да продължиш винаги побеждава болката от миналото и страха от бъдещето. Защото това е по-голямо от човека. То е в основата на живота въобще.

ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ