Кой е по-важен?

Никой не е дошъл на този свят, за да удовлетворява изцяло нашите потребности. Партньорите ни не са ни родители или терапевти, а човешки същества със свои потребности и очаквания. Но нашето неизказано желание често е именно такова – партньорът да се грижи за нас, да е мил, любящ, любопитен, грижовен, подкрепящ, търпелив и да иска нещата, които ние искаме и когато ние ги искаме. И това през цялото време.

Отсреща обаче имаме още един такъв човек, който иска същото от нас. Кой от двамата е по-важен? И къде е балансът?

Да се върнем в реалността. Ако партньорът ни е съгласен да удовлетворява някои наши потребности, това е чудесно и създава усещане за благополучие, радост, споделяне и положителен енергиен обмен. Това, обаче, е неговата добра воля и желание. Понякога той/тя ще може да го прави, а понякога няма да може. Понякога ще има капацитет, понякога няма да има.

Всичко останало е в сферата на фантазията за „магическия друг“, който е тук специално, за да обслужва всичките ни потребности по всяко време. Но тук пред нас е реалният друг, с неговите способности на човек, с неговите човешки дефицити и с неговите собствени потребности.

Когато във връзката се прокрадва неизказаното предположение „Моите нужди са по-важни от твоите“ или „Твоите нужди са по-важни от моите“, балансът се нарушава.

ПРЕДСТОЯЩИ СЪБИТИЯ