От FOMO към JOMO – навигация за напреднали в социалните мрежи

За 20 години светът се промени драстично. От почти напълно аналогов се превърна в почти напълно дигитален. Може би родените през 70-те години на миналия век са последните, които си спомнят света изобщо без компютри. Носталгията тук е излишна. Светът се променя – както винаги, просто сега това се случва много по-бързо и адаптацията често се оказва трудна.
Всяка промяна идва с нови хоризонти, разширени възможности и смели мечти. Но когато разширяваме границите, неизбежно се докосваме до неизвестното. То може да е вдъхновяващо, но може и да е заплашително. А най-често е и двете едновременно.

Дигиталният свят, в който се озовахме, ни постави пред нови предизвикателства, с които се учим да се справяме в крачка.

Може би вече сте чували за FOMO и вероятно ще чувате за FOMO все по-често. През 2013 година думата беше добавена в Oxford English Dictionary. Според определението там, FOMO (Fear of Missing Out) представлява „страх да не пропуснеш нещо: безпокойство, че някъде другаде може да се случва вълнуващо или интересно събитие, често предизвикано от публикации, видяни в уебсайт или в социалните медии.“

FOMO не е само усещането, че може да има по-добри неща, които би могъл да правиш в този момент, но и безпокойство, че пропускаш нещо фундаментално важно, в което другите участват в момента. Според психолозите в дъното на това усещане е дълбоко скрита вътрешна неудовлетвореност и чувство, че не си щастлив. Получава се порочен кръг: не се чувстваш особено добре в момента и отваряш Facebook или Instagram, за да се разсееш, но тогава социалните медии те заливат с невероятно интересния, пълноценен и прекрасен живот на останалите и вместо да се почувстваш по-добре, ти става още по-зле. Изглежда, че другите знаят нещо, което ти пропускаш. Това те кара все по-често да надничаш в телефона, което пък създава особен вид напрежение. Целият процес много прилича на зависимост.

Всъщност, всички знаем, че животът, демонстриран в социалните мрежи, е нереален. В най-добрия случай картината е непълна, в нея липсват онези неща, които не са бляскави, усмихнати и възхитителни. Но те съществуват в реалния живот. Изследванията*, обаче сочат, че въпреки, че съзнаваме колко изкривена е тази картина, ние не можем да подтиснем порива да сравняваме нашия реален живот с чуждия Facebook/Instagram живот. А както е казал Монтескьо много преди социалните мрежи, „ако човек само искаше да бъде щастлив, това би могло лесно да се постигне, но ние искаме да бъдем по-щастливи от другите хора, а това винаги е трудно, защото вярваме, че другите са по-щастливи отколкото те всъщност са.“

И какво правим ние, след като сме видели X на брой снимки на безкомпромисно щастливи, успешни и чудесни хора? Решаваме да постнем и ние нещо, което да съобщи на света, че „и аз не съм за изхвърляне“. Защото както съоснователката на Flickr, Катерина Фейк веднъж призна, „социалните мрежи са както създателят, така и лекът за FOMO. Циклично е.“
Давайки своя принос към режисираната, фотошопирана Facebook/Instagram реалност, ние всъщност спомагаме за нечие друго FOMO.

Как да прекъснем порочния кръг?
FOMO намира добър помощник в социалните мрежи, но те са само акселератор на процеса и поради тяхната масовост, правят проблема видим. Всъщност, страхът от пропускане трудно би могъл да се развие у щастлив човек с добро самочувствие. Съответно, решението отново се крие в нас самите.

Да сменим фокуса
Вместо да се фокусираме върху това, което ни липсва, може да опитаме да забележим какво притежаваме. Това, разбира се, е по-лесно да се каже, отколкото да се направи, особено ако имаме изграден такъв модел в семейството. Интернет допълнително усложнява процеса, като ни засипва с неща, които нямаме. Но може да започнем, като престанем да следваме хора, които са склонни да се хвалят прекалено много и такива, за които е удоволствие да ни критикуват, без да ни подкрепят. Можем да помислим и кои неща активират нашето FOMO и също да ограничим достъпа си до тях. В същото време е добре да добавим неща, които ни карат да се чувстваме щастливи.

Да си водим дневник
Често ползваме социалните медии, за да споделяме радостта си от нещо, което ни се е случило. Това е чудесно, но монетата има две страни. Може твърде много да се фокусираме върху това кой как реагира на това, което споделяме и да започнем да очакваме валидация на преживяванията ни. Ако самонаблюдението ни покаже, че това се случва, може би е по-добре да си водим дневник офлайн.

Воденето на дневник ни помага да изместим фокуса си от публичното одобрение към личната оценка на нещата, които правят живота ни чудесен. Тази промяна понякога може да ни помогне да излезем от цикъла на социалните медии и FOMO.

Да потърсим връзка в реалния свят
Често, когато сме депресивни или тревожни, изпитваме нужда да се свържем с другите. Чувството за самота или изключване всъщност е начинът, по който мозъкът ни казва, че се нуждаем от по-здрави връзки с останалите и от усещане за принадлежност.
Само че социалните мрежи не са точно най-подходящото място за това. Бягайки от една неприятна ситуация, можем да се озовем в още една, дори по-неприятна. По-доброто действие би било да се обадим на приятел директно и да си направим план за жива среща.

Правенето на планове с добър приятел, включването в групова екскурзия или правенето на каквото и да е, което да ни измъкне навън с приятели, може да бъде приятна промяна и да ни помогне да се измъкнем от това чувство, че пропускаме живота. Защото вече не сме наблюдатели или чакащи коментари, а сме центърът на действието.
Ако тази крачка ни се струва твърде голяма, можем да започнем с директно съобщение до приятел, вместо пост. Така няма да броим харесвания и да чакаме коментари. А този разговор може да доведе до истинска среща.

Да практикуваме благодарност
Да, звучи малко отнесено и малко източно. Но всъщност не е толкова философско. Простото упражнение да записваме всеки ден нещата, от които сме били доволни или за които сме били благодарни, всъщност ни помага да сменим фокуса и да се видим като по-щастливи хора. Ако се опитваме да казваме на хората по-често какво харесваме в тях, вместо какво ни дразни, това променя отношението, настроението и в крайна сметка ни кара да се чувстваме по-добре.

Ако се научим да се самонаблюдаваме, вместо да се сравняваме, ще успеем да предприемем тези малки и по-големи крачки, които ще ни направят по-щастливи и уверени хора. А това вече е пътят към JOMO (Joy of Missing Out) – радостта да пропускаме, без да се чувстваме виновни или тревожни. Да пропускаме негативното, престореното, нечий коментар и да се насладим на това, което правим и имаме в момента.

*Keeping up with the e-Joneses: Do Online Social Networks Raise Social Comparisons?“
Sabatini, Fabio; Sarracino, Francesco, 2016